Термо

Гротеска в четири акта

От Пепа Николаева

Действието се развива в малко френско селце на южния бряг

Ролите:

Инспектор Клюсо
Инспектор Джонсън (Внесен от Скотланд Ярд)

Брюкселски

Сър Оранжев

Мосю Агню

Госпожа Бяла

Мис Зелена

Братя Самоковски

Мадам Армел

Мосю Армел

Пешо и Верчето

Първо действие

Двамата инспектори са на местопрестъплението – стая в задната част на селска ферма. Снемат съдебномедицински проби от сцената, която е оплескана доста отвратително с разноцветни течности.

Инспектор Клюсо (с ръце на кръста): Ебаси ква сеч!
Инспектор Джонсън (сваля си шапката): Доста гадно, наистина. Инспектор Клюсо (повдига с пинсетите си нещо безформено от голямата селска маса и го пъха внимателно в найлонов плик): Искам да го разчекна тоя смрадливец Брюкселски! Направо ми призлява, като го гледам.

Инспектор Джонсън (оглежда се примирено наоколо и въздъхва ): Айде, братле. Да го поизпържим, а?

Второ действие

Стая за разпити в полицейския участък няколко часа по-късно. Двамата следователи разпитват Мистър Брюкселски. Към лицето му е насочена лампа в Гестаповски маниер.

Инспектор Джонсън: Изплюй камъчето, Брюкселски, че не знам дали ме усещаш!

Брюкселски: Нищо не съм направил, кълна се, бе човек!

Инспектор Клюсо: Отваряй си устата, Брюкселски, или ш‘ти стане напечено под задника!

Брюкселски (наперено): Искам адвокат!

Инспектор Клюсо (разярен) Адвокат? Я се ебавай! Погледни тука, Брюкселски! (Инспекторът удря тесте снимки по масата и ги нарежда пред Брюкселски. Той се опитва да извърне поглед, но ченгето го хваща за врата и натиска погледа му към масата ) Виж кви си ги забъркал, изверг такъв! ГЛЕДАЙ!

Брюкселски (сломен, заравя лице в ръцете си): Oк, ок… Признавам! Аз… аз го направих! Аз ги бутнах. Аз, аз, аз!

Инспектор Клюсо (много ядосано, със силен френски акцент): Шибано копеле! Защо го направи, Брюскелски? ЗАЩО?

Инспектор Джонсън (в ролята на доброто ченге): Добре, добре, айде по-спокойно. Да започнем отначало, Брюкселски. Хайде, разкажи ни всичко.

Брюкселски (Примирено. Заравя глава в ръцете си и се умълчава за малко): Там беше… доста студено, разбирате ли. Направо замръзвах. И такава тъмница. А бръмченето просто ме побъркваше!

Инспектор Джонсън: И? Какво стана след това?

Брюкселски ( започва кротко, но постепенно говори все по-превъзбудено ): Тогава онази, дебеланата, Госпожа Бяла, започна да плаче. И на мен ми се дорева от нея. Видях и кльощавата кучка, как се казваше, мис… Мис Зелена? Как ме гледа отвисоко, все едно съм някакъв тъп зеленчук или нещо… абе долнопробно. Дори вътре си мислеше, че е над всички останали. Да, получи си заслуженото! Ами ония двете буци, братята – целите оплескани с кал, седят си там и се кокорят. Смотани селяндури. Дума не продумаха, даже когато вратата се отвори и светлината ни заслепи и аз… (загубва самообладание) Господи, какво направих?

Инспектор Джонсън (тихо): Ами Мосю Агню? Каза ли нещо?

Брюкселски: (разтреперан) Не! Кълна се, нищо не каза! Видях го едва когато беше… свършено. Нарязан на парчета, навсякъде кръв… През цялото време изобщо не помръдна. Не съм го виждал преди, никога!

Инспектор Клюсо ( кипнал окончателно ): Защо бе, Брюкселски? ДЯВОЛИТЕ ДА ТЕ ВЗЕМАТ, ЗАЩО?!

Брюкселски (поглежда инспектора в очите и тихо шепне през зъби): Така и така никой не ме обича, Клюсо. Знаех, че няма да ме изберат… Никога не ме избират. Така че когато вратата се отвори… да, подбутнах ги! Нататък знаете. Обаче нямам нищо общо със Сър Оранжев. Тя го домъкна някъде отвън. Изобщо не го познавам.

Трето действие

Мистър Оранжев седи върху масата – местопрестъпление в центъра на сцената. Разказва историята си под формата на монолог, като от време на време става от масата и крачи по сцената.

Наблюдавах как Метрото се движи напред-назад и просто си гледах работата, когато дългопръстата ръка ме сграбчи. Опитах се да изкрещя, но гласът се гмурна обратно в гърлото ми. С едно рязко движение жестоките пръсти ме освободиха от хватката си върху равна, хладна повърхност – маса в погребално бюро? Намирах се в най-болната си фантазия...

Пръстите не се забавиха да изтърколят до мен пълна дама с поразяваща телесна миризма и косми по лицето ( Госпожа Бяла е изтикана на сцената, сяда на масата до Оранжевия). После ни натресоха и висока, кльощава девойка в зелена рокля с ренесансови ръкави. (Мис Зелена се появява на сцената и сяда до тях) Мисля, че беше чужденка – имаше нещо по-изискано в нея. Разплаках се, донякъде от отчаяние, донякъде от миризмата на дебеланата. А когато докараха и двамата окаляни фермери, съвсем се бях предал ( Братя Самоковски се появяват на сцената).

Какво смяташе да прави тъмничарят ни с такъв странен ансамбъл? Звуците на нестихващото ежедневие ме накараха да потръпна – чувах весело детско бърборене около телевизионна анимация, врати, които се затварят зад припряни пръсти, блеещо наблизо агне ( Мосю Агню тихо се присъединява към останалите на масата)… А след това – мълчание.

( На сцената се появява Мадам Армел в готварска престилка и с огромен кухненски нож в ръка застава до Мистър Оранжев )

Ножът се заби в кожата ми като безспорен факт. Зъбите му – последното усещане в живота ми, го нарязаха на парчета.

Тъмна завеса

Четвърто действие

Кухненска маса, подредена за четирима. В средата й е сложена стъклена тенджера. Мадам Армел се появява на сцената отдясно, изтривайки ръцете си в престилката.

Mадам Армел: Пешо! Верче! Измийте си ръцете, бързо! Вечерята е готова!

Mадам Армел се суети около масата и нарежда прибори и чинии.

Mадам Армел: Пешо! Верче! Да не повтарям!
Пешо & Верчето (изтичват на сцената и отговарят в един глас): Да мамо, ето ни!

Мадам Армeл (разнежено): На мама ангелчетата! По-бързо, че тати ще се прибере всеки момент!

Тримата сядат около масата.

Зад кулисите: Скъъпаа! Прибрааах сеее!

Пешо & Верчето: Тати!

Mосю Армел се появява на сцената и децата тичат да го прегърнат. Клатушкайки се в прегръдките им целува Мадам Армел по бузата и се навежда над масата.

Мосю Армел: Съжалявам, че се забавих, задръстванията тази вечер бяха страшни копелета. ( Помирисва манджата) Mмммм, ухае сериозно! (Сваля якето си и го поставя на гърба на стола, после сяда) Какво ще ядем?

Mадам Армел: Любимото ти, скъпи – Агнешко на фурна с Лук, Целина, Картофи и пресен Морков от градината!

Мосю Армел: Супер! Надявам се, че не си сложила брюкселско зеле?

Мадам Армел: Не скъпи, та кой обича Брюкселско Зеле?

Fade to black