Дуо Термо-Метър

Гротеска в два акта

От Пепа Николаева

Действието се развива в настоящето

Ролите

Доктор Клит, вече известен психиатър

Мадам Арна

Мосю Арен

Зюдойче, все още неизвестен телевизионен репортер

Първо действие

Доктор Клит седи на дивана в хола си по потник и долнище на анцунг и дъвче морков. Пресяга се към масичката пред дивана за дистанционното и пуска телевизора.

Доктор Клит (повдига вежди, примлясква, захвърля моркова в чиния на масичката): Омръзна ми от тая диета! (почесва се по корема) Да имаше сега едно шоколадово суфле…ех! (поглежда екрана, поклаща глава и се подсмихва) Хората идват при мен да ги лекувам, а аз дори не мога да готвя…

Второ действие

Мадам Арна и Мосю Арен стоят пред кварталния Плод-Зеленчук и чакат Арна да си допуши цигарата. Мосю Арен държи в ръцете си огромен книжен плик с продукти и поглежда към Арна леко нетърпеливо. Репортерът Зюдойче ги приближава с камера в ръка.

Зюдойче, приветливо: Здравейте и прощавайте, че така внезапно. Казвам се Зюдойче и правя една програма за Канал 7, казва се „Двойки в петминутки“. Бихте ли се съгласили да разкажете историята си? Днес не е особено студено, а и ще участвате в томбола за екскурзия за двама, ако се съгласите! Какво ще кажете?

Двамата Арни се поглеждат с изражение „Защо пък не?!“, мосю Арен оставя плика на земята и се прокашля. Зюдойче намества камерата пред тях.

Мосю Арен, замечтано: С Арна се запознахме пред едно кафене…

Мадам Арна (прекъсва го внимателно): Не беше ли сладкарница, Арен?

Мосю Арен (поглежда я с недоумение): Сладкарница, кафене – има ли значение? Нали се запознахме на тротоара, това има значение.

Мадам Арна, възмутено: Има значение, как да няма значение? Ами ако бях гладна, какво щях да ям в това кафене? И защо искаш да се запознаваш с мен пред кафене, като можеш да ме видиш за първи път пред сладкарница? Някак по-романтично е, Арен, и сладко! Само ми объркваш спомените сега, може ли да си такъв…(Пали нова цигара и издишва шумно) И защо ми го купи тоя миксер?

Мосю Арен: Защото… защото така! Остави ме да разказвам сега! (Раздвижва раменете си и потрива ръце, за да ги стопли) Много красива, моята Арна, и не смея да я доближа. Седи на един стол и чете, а кафето й изстива пред нея. Изваждам плик с фъстъци от джоба си и започвам да ги стрелям нервно в устата си. Прелиства страниците толкова внимателно, сякаш ги пише, сякаш иска да почувства всяка дума. Мисля си какво ли обича да яде… Ако имаше вятър, косата й щеше да се разсипе като фиде по роклята й. Представям си я гола на масата пред паница супа и настръхвам! И гърдите й настръхват! От моето готвене! Ами ако не й е по вкуса…Фъстъците изчезват в устата ми. Изпотен съм и съм жаден. Една баба почти ме настъпва с бастуна си и уж неволно отскачам към масата на Арна. Тя повдига очи, отначало несмутено, а после смутено. Искам… искам да й сготвя, на момента!

Мадам Арна (поглежда го разнежено): Арен… Когато го видях за първи път, разбрах всичко. Не съм забелязала как други мъже стоят на тротоара, но той го правеше така, сякаш държеше в шепи не фъстъци, а това парче от Земята и ми го подаряваше. Потънах в ръцете му още преди да ги разтвори – не сте виждали толкова красиви ръце, обещавам ви. Забравих, че чета, забравих какво чета. Времето спря, хората изчезнаха. Нищо не можеше да направи този момент по-единствен. Исках… исках да ми изпере чорапите, да ми измие чиниите, да му изгладя ризата и да му завържа връзките на обувките! А когато успях да фокусирам фъстъците, направо полудях! Разстреля ме с тях от тротоара. Представих си колко са топли, колко са твърди и вкусни, как лепнат по потните ми длани и оставят парченца от керемидената си кожа разхвърляни навсякъде по мен…(разтваря широко очи) Гладна съм!

Мосю Арен (с вълнение в гласа): Когато й сготвих за първи път, котлонът беше много горещ и порпрегорих наденичките. Е, ами много се притеснявах, ръцете ми трепереха, нямаше достатъчно олио, все се обръщах да й хвърля по един поглед. Тя обаче ги изяде с такъв апетит! Хрускаше и се облизваше, а очите й светеха доволно, все едно в чинията се беше наместил горд от цвета на кожата си вурст, сготвен от Гордън Рамзи с небрежна лекота и сос от мръсни думи. Но не, моята Арна обича прегорели наденички и допълнително поиска даже! Нямаше време но… няколко дни по-късно й сготвих истинска вечеря. Ордьовър, три основни ястия, десерт. Не успяхме само да си доядем шоколадовите хапки във формата на кученца. Да ви кажа честно, направих ги, защото исках да й позакръгля формите, виждате я каква е. Нищо не й се лепи, обаче сме намерили страшна рецепта за шоколадови кученца и си ги забъркваме най-редовно. Много са вкусни, подкосяват ми се краката, като си мисля за тях!

Мадам Арна, превъзбудено: Никой не може да готви като Арен и това е факт, не се опитвайте да спорите с мен! От най-простите съставки изважда максималното и комбинира подправките до съвършенство, пълно гастрономическо удоволствие, каквото не можете да си представите! Никога не съм мляскала така на масата. И като се разхвърля с тия зърна черен пипер… ми много го обичам, признавам си. А млякото с какао как го разбърква и подслажда… не мога да го опиша, няма такива думи. Просто Арен е моят мъж и главен готвач на душата ми, разбирате ли. А на масата, докато вечеряме…хм, това е тайната ни и не съм сигурна дали искам да ви я кажа… Там намираме всички рецепти. Всичките са си наши, нищо не правим по съвети от готварски книги, и затова ни се получава.

Мосю Арен, със скромно изпотени очила: Е, не съм чак такъв готвач изобщо, Арна обича да превъзнася манджите ми. И за какво сега разказваш какво ни се получава, хорат да не са на летище, искат да бъдат ангажирани, да чуят какво не ни се получава, дай им малко повод за съпричастност, ма жена!

Мадам Арна, с нетърпящ възражение тон: Изобщо не преувеличавам, Арен, а зрителите искат да се изненадат! И аз ги изненадвам, като им казвам какво ни се получава и защо ни се получава. (Поглежда го бързо, изважда носна кърпа от джоба на палтото си и му я подава) Избърши си мустака, целият е в мляко. Всеки е ревнал за това, дето не му е наред и не му се получава! Не ни се получава, когато не сядаме да обсъдим менюто, Арен! Какво ми се скатаваш зад тия тенджери, шта прибия! И като затършуваш за тия подправки, и като се разшуми оня ми ти плик… сега, нищо не казвам за ориенталския микс, много е разгряващ и си е на място, ама колко пъти да ти кажа, че си обичам по-простички неща? И вместо да ми купваш миксери, ме остави да ти бъркам супите на ръка, както най-обичам! Знаеш ли, че и аз си мисля, че не мога да готвя? И че ми трябва специално облекло за тая работа, затова го поръчах! (Заравя лице в шепи и плаче съкрушено)

 Мосю Арен (поглежда я изненадано и я прегръща): А ти банани ли имаш в ушите, Арна? Защо не слушаш, когато ти казвам, че готвиш превъзходно?

Мадам Арна, хлипайки: Защото… защото си хукнал по психиатри, вместо да ме попиташ какво й е на манджата! И защото… ами защото съм женааа! (неудържим рев…последван от мощен, двоен кикот)

Тъмна завеса