Розов Термо-Метър

Гротеска в три акта

от Пепа Николаева

Ролите

Мосю Арен

Мадам Арна

Мадам Жумо, продавачка на риба

Мосю Буфон, слепец

Първо действие

Мадам Арна е по халат в спалнята. Търси нещо в гардероба и очевидно не го намира. Видимо притеснена, обръща глава към вратата и извиква: Арен, виждал ли си розовите гащи?

Мосю Арен влиза в стаята.

Мосю Арен (озадачено): Кои розови гащи? Розовите розови гащи? Не, не съм ги виждал днес. Хайде, нали ще ходим на пазар, стягай се вече, че не искам да изпуснем прясната риба. В колко часа довечера очакваме Мадам и Мосю Хаберни?

Мадам Арна (разсеяно, продължава да вади разни артикули от панер в гардероба, да ги оглежда и да ги връща на мястото им): Ами към… ще проверя, не съм сигурна в часа. Хм, вчера, преди работа, ги прибрах от простора и ги сложих тук, много добре си спомням. Как така ще изчезнат?

Мосю Арен (с научна фантастика в гласа): Нищо в природата не изчезва, само преминава от една форма в друга. Може би сега са ароматен розов облак над африканска пустиня, дългоочаквано обещание за дъжд…

Мадам Арна (скастря го глезено): Ама не се шегувай сега, знаеш колко са ми любими. Как може да си толкова невъзмутим, когато розовите гащи очевидно не са тук!

Мосю Арен (разтваря ръце и я придърпва към себе си): Арнааа… хайде да се поразходим из пазара, всичко ще си дойде на мястото, любов!

Мадам Арна въздъхва и се съгласява, облича се набързо, след което се хващат за ръце и излизат.

Второ действие

Мадам и Мосю Арни са на пазара. Завъртат се около един зеленчуков щанд, на който Арен опипва артикулите, вдига ги до нивото на очите си и ги оглежда с присвити като за експертна оценка очи. Мадам Арна е разсеяна, оглежда се неспокойно и замислено наоколо и забива нос в краката си.

Мосю Арен, весело: Аспарагус, Арна? Нали си падаш по този зеленчук?

Мадам Арна, внезапно оживена: Къде да падна по този зеленчук, Арен? В дупката, в която са се скрили розовите ми гащи?

Мосю Арен (пощипва я закачливо по хълбока): Е, не бързай, любов.

Мадам Арна (прави се, че не забелязва закачката): Нали щяхме да пазаруваме основно ястие първо, рибатата е ето там – сочи към щанд през няколко маси от зеленчуците. Мосю Арен я хваща нежно за ръка и с усмивка под мустак потегля в рибешката посока. Двамата се приближават до щанда, където ги посреща усмихната продавачка. Мосю Арен застава до масата и се надвесва над морските деликатеси, докато мадам Арна продължава да изписва предстояща, морска или най-обикновена сухоземна буря по лицето си.

Мадам Жумо, приветливо: Добър ден, какво мога да ви предложа днес?

Мосю Арен, любезно: Добър да бъде, очаквах да видя мосю Посон? Да не е болен?

Мадам Жумо: Баща ми е вече доста възрастен, за да стърчи на пазара, въпреки, че много обича и атмосферата, и рибата. Но днес си взе почивен ден. Обаче аз съм тук и се надявам да ви бъда полезна.

Мосю Арен, въодушевено: Чудесно! Аз си мислех за една пълнена сьомга. Тази е с божествен цвят, истинска кулинарна изкусителка! (с нескрито густо Арен плъзва пръсти по гърба на сьомгата) Погледнете само дъгата от цветове по кожата й! Но е доста голяма. Очакваме гости за вечеря, не съм сигурен, че ще смогна да се представя по специалитетен начин, нали разбирате, както се предполага за един майстор-готвач.

Мадам Жумо, уверено: С малко помощ ще успеете, сигурна съм, мосю! Аз имам едни рецепти за пълнене на сьомга в готварската книга тук (извръща се и хваща в ръка малко червено томче от табуретката зад нея), ако ви е интересно.

Мадам Арна, която през цялото време стои замислено леко встрани, се раздвижва като в готовност да прекъсне мълчаливата линия на стиснатите си устни. В този момент покрай щанда минава слепецът мосю Буфон, който неволно докосва крака на мадам Арна с бастуна си, вдига очи зад тъмните очила и вдишва дълбоко.

Мосю Буфон (с озаряваща лицето му наслада): Пардон, извинете ме, мадам!

Мосю Арен (поглежда го с озарена физиономия): Ето какво трябваше още да свърша днес – да оправя електрическия душ! Обръща се към отминаващия мосю Буфон: Благодаря Ви, че ме подсетихте, добри човече!

Мадам Арна (неочаквано тропва със загубил търпение крак): Арен, къде са розовите гащи?

Мосю Арен (хваща я успокоително през кръста): Успокой се, Арна, хайде да приключим с покупките, ще се покажат отнякъде…

Мадам Арна (с треперещ глас): Откъде ще се покажат? И вчера беше почивка цял ден, защо не оправи душа?

Мосю Арен (несломимо): Душа моя, душа ще бъде оправен своевременно! Хайде да напазаруваме сега, съгласна ли си?

Мадам Арна (с неохотно примирение): Ох, добре.. Но нещо не е чиста тази работа!

Мосю Арен се обръща извинително към мадам Жумо, след което отново забива избиращ поглед в подредбата от морски дарове на масата.

Мосю Арен, заинтригувано: А, не бях забелязал мидите! О, чудесно изглеждат, много сочни! Пресни ли са?

Мадам Жумо: Да, от тази сутрин, съвсем свежи. Лично ги обезпесъчих. И знаете ли какво най им обичам? Солени са, няма много-много какво да се разправяте, направо ги хвърляте в тенджерата и след пет минути са готови!

Мадам Арна (диша дълбоко, като пред инфаркт): Така ли? Така ли се приготвят миди? Звучи ми блудкаво. Вие мидни специалитети не сте ли опитвали? Знаете ли… изведнъж се разплаква, мосю Арен я прегръща през раменете с една ръка, а с другата жестикулира към мадам Жумо да увие сьомгата. Изважда портфейла си, плаща и двамата с мадам Арна, така прегърнати, си тръгват от пазара, докато тя тихичко хлипа.

Трето действие

Арните влизат у дома и оставят покупките на масата. Мадам Арна сяда на един стол и хваща лицето си в шепи. Мосю Арен застава зад нея, навежда се и я прегръща.

Мосю Арен, недоумяващо: Арна, ама ти заради розовите гащи ли се разстрои толкова? Жено шашава!

Мадам Арна (прекъсва го с поуспокоен хлип, след което със засилка): Ами къде са тогава? И моля те, оправи го тоя душ най-накрая, че се изнервям, мъжо шашав!

Мосю Арен (с готовност): Ок, вадя инструментите и го почвам! Отправя се към един шкаф и изважда със замах куфарче с джаджии, отваря го, измъква разни отвертки и излиза от стаята. Мадам Арна става от стола и се отправя към спалнята, където отново забива ръце в панера за белото, свива рамене, отказва се от тършуването и сяда на леглото с очакваща физиономия. След малко влиза и мосю Арен.

Мосю Арен (с победоносно изражение на лицето): Готово! Устройството функционира отново, любима моя!

Мадам Арна (с внезапен флирт в гласчето): Ами тогава… защо не провериш и налягането? Искам да кажа, ще се изкъпем ли този ден?

Мосю Арен се приближава, коленичи на пода, целува Арна и бавно плъзва ръка под роклята й, след което отдръпва леко глава назад и казва с резониращо съблазнителен глас: За теб… и в банята влизам, мидичке моя! След което се изправя, съблича ризата си и започва да разкопчава панталоните си. Спира, сякаш подсетен от нещо, и набързо вдига отново ципа. Арна го поглежда озадачено, изправя се и отправя зачервено лице към неговото.

Мадам Арна ( с ръце на кръста, положението е твърдо ф): Арен, видях нещо в цепката ти! Какво е?

Мосю Арен (отбива атаката леко сконфузено): Какво си видяла? Нищо не си видяла, любов, успокой се, моля те!

Мадам Арна, настоятелно: Покажи ми го!

Мосю Арен, неотстъпващо: Нямам нищо за показване!

Мадам Арна: Имаш, покажи ми го!

Мосю Арен: Няма пък!

Мадам Арна, вече умолително: Арееен, моля те, любов!

Мосю Арен (смъква се на спалнята и въздъхва): Ок. Сутринта… Обух ги, Арна!

Мадам Арна (затиска в шепи разлелия се по лицето й ужас): Арен! К..к..какво става? Защо? Ама защо?

Мосю Арен: Арна, аз… Съжалявам!

Мадам Арна (сяда в поражение до него на спалнята): Не мога да повярвам! Не мога. Изведнъж скача и извиква: Нали сме се разбрали? Твои са в неделя! Днес е събота, Арен! И защо не ми каза цял ден?

Мосю Арен, извинително: Арна, моя любов. Не мислех, че ще искаш да ги обуеш точно днес. Обичам те! Исках да те усещам върху кожата си дори на пазара, не разбираш ли? Беше спонтанно… знаеш колко е хубаво! Та аз… понякога ги мушкам в джоба си и през седмицата, докато съм на работа. Ароматът ти в ръката ми, Арна. Само ако знаеш…

Мадам Арна не го изчаква да довърши изречението, а се нахвърля върху него и двамата потъват в леглото, докато на сьомгата й става ясно, че и пържена може да се яде.

Тъмна завеса