Термо-Метър

Гротеска в четири акта

От Пепа Николаева

Действието се развива в измисленото френско градче Арнивил

Ролите

Мадам Арна

Мосю Арен

Доктор Клит

Мадам ЛюЛю

Куриерът БуБу

Първо действие

Супермаркет в Арнивил. Зад касата  – мадам Арна, в петдесетарска тъмносиня рокля на бели многоточия и прическа на идеалната домакиня от същия период чака следващия клиент с отегчено лице. Наредени до нея са каса бира, куче – касичка и още една каса. Възрастна дама, Мадам ЛюЛю, се приближава с кошница зеленчуци. Мадам Арна се намества на стола си в подготовка да сканира продуктите, протяга ръка към кошницата, грабва огромен морков и замръзва. Стиска го в ръката си и се вторачва в него със средноаритметичен на ужас и копнеж поглед. Сканира го с треперещи ръце и неохотно го поставя настрани. Диша учестено и прокарва пръсти по двете огромни глави лук в пазарската кошница, сканира ги бавно, извършва транзакцията и с едва овладян глас благодари на клиентката, след което видимо се замисля.

Тъмна завеса

Второ действие

 Кабинетът на доктор Клит в Клиниката за психично и сексуално здраве в Арнивил. Възпълничкият психиатър седи на стол зад бюрото си с предразполагащо, но леко напрегнато изражение на лицето. Пациентът, мосю Арен, видимо притеснен, се е излегнал на дивана с лице към него.

Мосю Арен (изправя се на дивана в яростно отчаяние): Какъв мъж съм аз? А? Да не мога една… (диша тежко, опитва се да сдържи сълзите си)

Доктор Клит (внимателно): Този проблем…

Мосю Арен (прекъсва с възмущение доктора): Лесно Ви е на Вас, като ви гледам едва ли имате такъв „проблем“! (Обърсва лицето си с опакото на ръкава и се обляга замислено назад): На всичките ми колеги, като ги слушам, им се получава (изсумтява в самоирония) Аз никога не съм бил добър, всъщност, но продължавам да опитвам, по всевъзможни начини…

Доктор Клит (с клинично любопитство в гласа): Какво мислите, че липсва, мосю Арен?

Мосю Арен: Ако знаех, нямаше да съм тук, нали така? Опитвал съм какво ли не – нежно мачкане преди, нали, така де. Подгрявам бавно, всеки път по различен начин! Старая се да запомня как съм го правил предишния път, за да не повтарям неудачите. Опитвам се да внеса и по-екзотични неща, нали разбирате. Целият съм под пара, омазан до ушите направо! И не ще, и не ще, а толкова я обичам!

Доктор Клит: А тя? Какво казва тя?

Мосю Арен: Ама Вие не разбирате ли, че тя не говори! Напразно си блъскам главата, напразно ще плащам и на Вас, да ме прощавате!

Доктор Клит (с професионално прикрито недоумение): Значи казвате…

Мосю Арен (вече губи търпение): Да, казвам Ви, че съм опитвал какво ли не и вече съм на прага на отчаянието, доктор Клит!  Даже, даже й купих един от онези уреди, дето се държат в ръка, със зареждащите се батерии… името ми се изплъзва от езика нещо, сбърках се вече и аз (изважда носна кърпа от джоба си и забърсва потта от челото си) Не, същата работа! Нищо не става от мен, пълен провал! Можете ли да ми помогнете, докторе? Искам да го усетя в стомаха си, онова щастливо пърпорене на пеперуди…

Доктор Клит (със спокоен, равен тон): За всеки проблем има разрешение, мосю Арен. Струва ми се, че ще бъде полезно да изслушаме и двете страни, все пак. Смятате ли, че това е възможно?

Мосю Арен (превъзбудено): Ама искате ли да я видите? Тук е, отвън, в чакалнята. (Скача решително на крака) Сега се връщам, един момент само.

Трето действие

Утро в дома на семейство Арни. Мадам Арна лежи отегчено на спалнята и се пресяга към дистанционното за монтирания на отсрещната стена телевизор. Превключва няколко канала и спира. Очите й се разширяват, инстинктивно затиска устата си с ръка. Изражението на лицето й се сменя с любопитство, ръката пада от устата. Сега мадам Арна гледа съсредоточено. Изведнъж скача от леглото и изважда телефон от дамската си чанта, поставена върху фотьойл в ъгъла на стаята. Връща се пред телевизора и набира номер, който е изписан на екрана.

Мадам Арна (изправя глава и имитира небрежен тон): Ало? Добър Ден. Това Хоум Секс Шопинг ли е? Нали мога да поръчам нещо за спешна доставка, моля? А-ха, да, с кредитна карта. Виза, да. Добре, искам да поръчам, ем, онзи черен кожен костюм… да, „Пошляпващ маникюр“, точно така. И… Змей 2015, също така. Да, новия модел, ако може, да. А, батериите зареждат ли се, извинете? Благодаря! Адресът е: Тра ла ла ла ла, Арнивил. А-ха, да. Телефонният ми номер е 0877626977. Да, разбира се – номерът на кредитната ми карта е 1234567890098765. Мерси, а кога ще бъде доставена поръчката? Следобяд? Чудесно, много Ви благодаря и приятен ден!

Мадам Арна затваря телефона, връща се на леглото, изважда кървавочервен лак от нощното си шкафче и започва да си лакира ноктите. Завесата пада за кратко и се вдига отново след малко – вече е късният следобяд и на вратата се звъни. Мадам Арна отваря – куриерът БуБу й подава пакет, тя се подписва за доставката и превъзбудено тръшва вратата зад себе си. Разтваря кутиите набързо и вади оскъдна секси одежда, за чието обличане се скрива зад параван на сцената.

Показва се отново иззад паравана и публиката дружно издава едно „Уау!“. Мадам Арна кокетно се отправя към кухнята. Върху печката я чакат натрупани тенджери и тигани и наредени отстрани чинии и прибори за готвене. Навежда се зад кухненския плот и изважда големичък морков и две глави лук. Поставя ги върху дъската за рязане и започва да ги гали и стиска между пръстите си; повдига моркова с лявата си ръка, отмята глава назад и леко го плъзва по корема си, докато забива пръстите на дясната ръка в хълбока си. Издава стон и прошепва: „О, Арен…“

Тъмна завеса

Четвърто действие

Кабинетът на доктор Клит. Който седи зад бюрото и нетърпеливо поглежда ръчния си часовник. Отпива глътка вода от чашата пред себе си и въздъхва. Вратата се отваря, влиза мосю Арен със заговорническо изражение на лицето си. В ръцете си носи нещо, обвито в черен найлонов плик. Приближава се и нежно го поставя върху бюрото пред Клит.

Доктор Клит (учудено): Какво е това, мосю Арен?

Мосю Арен (с информативен тон): Ами, ето я. Искахте да я видите и… Ето я! (Развива плика и изважда отвътре тенджера със супа)

Доктор Клит (с добре овладян нюанс на забава в гласа): Да имате лъжица случайно, мосю Арен?

Мосю Арен (бърка и вади две лъжици от плика): Разбира се, винаги! Ха сега я опитайте и ми кажете какво й липсва, моля Ви!

Доктор Клит ( вдига похлупака и започва да сърба от тенджерата с вече видяло всичко изражение) : Хм, морковите са чудесни, твърдички, лукът е все още сочен… Картофите са поели перфектно всички останали вкусове до и доматите са едва забележими, но подкиселяват нежно… Подправките са в точна пропорция. Мда, отлично! Всичко е ясно вече, мосю Арен! Нали Ви казах, че има разрешение за всеки проблем!

Мосю Арен (вече подскача едва ли не шизофренично пред бюрото): Какво е, кажете ми, какво й липсва?

Доктор Клит (примлясквайки): Малко сол, мосю Арен!

Fade to black