42

Клошарката, любима някому
седна на кушетката под навеса на спирката
точно в седем без петнайсет - 
можеше спокойно да е подранила 
за преглед при офталмолог.
Захвърли в тревата високите токчета
и повдигна бяла раница до себе си,
погали я като невръстно куче,
разтвори я и наизважда
чаршаф, франзела, термос,
зелено огледало и червило,
възглавница, кибрит и флейта.
Клошарката, любима някому
говореше на кучето, Генади,
че сме бездомни до второ нареждане,
че чакаме небето като събудено око да се отвори,
да ни залее с мека мебел, полилеи и бегонии,
че пейката не заслужава 
нетапицираната участ на два одушевени песа
(единият май лекичко измислен)
Клошарката, любима някому
прегърна кучето и се зае да чака.
Очите на камиона се отвориха
на километри под небето,
току над термоса с кафето.
Генади спеше непробудно.

Октомври 2020
Пепа Николаева