Навсякъде

Този картоф има вкус
на една разходка през август –
гласът ти падаше пред нас
като в нагорещена мас,
докато се изтръгвахме с ръце от пясъчника на любимата ни детска площадка
и вървяхме от началото към края на изречението, на улицата, на света,
като в история, започнала много преди да се случи –
или озовала се в салона веднага след финала, в изтичащите бели букви на екрана. Вървяхме покрай строеж зад черна ламарина,
под тераси с надвесени майки, червено мушкато и хрипащи в тъмното на стаите радио новини,
изплезихме се на намръщена железария,
целунахме се под дървените щори на зъболекарски кабинет,
а в краката ни се спираха кучета, капки от локва и крастава котка,
после с червило поправяхме правописа на кратка бележка върху предното стъкло на някой си Иван,
харесахме си къща с млечно зелени стени и може би ябълка в двора,
ядохме палачинки в скута на пазара,
пихме вода до блажено заспалия на земята дядо
и сякаш очаквахме всеки момент върху нас да се стовари Раят.
Искам да намеря място, където те няма,
но сме били навсякъде.

Пепа Николаева