Pi

Искам да разделя с теб и ягодите, и месото,
доизмислени в лимонено светлини, видяни от такси,
смеха на светофара, като улично кречетало
оставено да си играе с пешеходните очи.

Да споделя усещането за любов
във други хора, полетели с шепи,
в които стискат снимка на бременното ми със теб сърце.

Мислите за теб през филтър – на цигара и кафе;
прахът, вдигнал ръце от обувките ми, стъпващи по тротоара
и отлепящи изпуснати мънички прозрения или препинателни знаци
в любовно обяснение, в забързващи се крачки.

Да ти покажа ребуса по скулите на минувача,
различен от това, което, предполагам, бил е вчера.
Жената, останала без вятър,
или себе си в разливащ се по кожата ми смях,
докато разглеждаш блясъка на погледа си във косата ми.

Просто аз и ти, разбъркани във светлина, в неповторим момент.

Пепа Николаева

Leave a comment