VOWELS

От озверялото аутодафе на истинските думи –
нали все пак светът е написан
на неузнаваем език –
искам да спася поне толкова,
колкото ни трябват
да се пошегуваме с оня
непораснал смях,
непонятен за други,
че целият живот изобщо
е едно клитературно четене
на сляпо,
че от векове сме потънали в сока на райската ябълка,
а тя е все така необмислено цяла,
че сме като вампирите на Джармуш,
с вързани в панделка ръце
като от стар предбрачен ритуал,
за вечност влюбени,
че стискаш недъга ми
(дето дума за него няма)
в длани сякаш е маймунско бебе,
да не би някой друг да го види
и заобича
както не смееш,
да ти кажа на глас най-накрая,
че гласът ти мирише на касис,
и малко на куче,
че само до теб
разсипани в снега стотинки,
дали от детска касичка
на третия етаж?,
разхвърляни в краката на кокичета,
са внезапно красиви.
И че не ми е нужно да те доизмислям, за да те обичам.

Пепа Николаева