Al Dente

Морето ни храни враждебно
като любовник,
като император,
като чревоугодник
в мелето на демоните си
из тъмниците
на водородно – кислородната си участ,
на кондензирана безмълвна вечност.

А ние го обичаме
като създаден Бог,
като назовано проклятие,
като пристанище на грешници,

но сега двамата с теб
ще свалим от календара
простреляните от куршуми дати,
ще откраднем автобус
от депото срещу гарата
и ще побегнем
досущ разгонени песове
към овулацията на света.

Ще поканим нощта да слезе
през отворените люкове,
ще качим на стоп жена
с изкуствени цветя в косите
и старец с лице на изсъхнал параклис,
ще мирише на какао, на дива мента и пот,
ще слушаме Манхатън Трансфър,
защо не,
и ще сме на полусъединител щастливи,

защото само днес
някой може да засвири
на ксилофон зад живия плет
срещу пробудено от вампиризъм слънце,
докато в небето се изписва фар
от тънки облаци
и това да е единствената комбинация
от внезапна перкусия
с утринна небесна навигация възможна.

А подозирам, че в праховете ни
ще е видима цялата
опожарена галактика,
че морето омерзено ще ни глътне,
но днес танцуваме в автобус
с разсипани звезди по пода.

Пепа Николаева