От Пепа Николаева
Действащи лица:
Кралят
Първи съветник
Втори съветник
Трети Съветник
Димо
Фей
Компютърът Кула
Баба Гинче
Дядо Спас
Пролог
Разказвачът (излиза на сцената и сяда на криво трикрако столче): Някога някъде си, в едно кралство, наречено Кралството на Кривите Неща, всичко било криво, както се и подразбира от името му. И улиците били криви, и пътните знаци, а поданиците му живеели в къщи с криви покриви и стени, седели на криви столове и се хранели само с краставици като сърповете на Луната и круши от прегърбени до земята дървета. Бедата била в това, че нищо друго не растяло там. И настроението на хората било криво. Те не се чувствали щастливи, а някак тъжни и мълчаливи, защото нямало за какво толкова да си говорят. Е, не били гладни, обаче понякога сънували разни неща, които изглеждали страшно вкусно. Тези неща били кръгли, червени и разтягали спящите им лица в блажени гримаси. (Хъркане и премляскване) За жалост обаче никой не знаел какви са тези работи, които усмихнато се сънували в Кралството на Кривите Неща.
Кралят на Кралството на Кривите Неща не сънувал нищо, бил по-кисел и от най-киселата краставичка в който и да е буркан на света и страдал от постоянно главоболие. При него всеки ден идвали навъсени поданици и го питали (женски глас): „Какви са тези некриви, червени неща, които сънуваме? (мъжки глас) И защо ги няма в нашето кралство?“
Кралят не знаел отговорът на тези въпроси. „Ако нещо го няма в моето кралство, значи то не съществува!“, мислел си владетелят, докато сърбал чай от крушови листа. А от думите му, че тези червени кръгли работи не съществуват, хората ставали още по-тъжни. И въобще, в Кралството на Кривите Неща царяла една зеленикава бъркотия.
Един крив понеделник Кралят се събудил в кривото си легло и решил да предприеме някакви действия, така щото хората да спрат да му досаждат с въпросите си за разни неща, които не съществуват. И извикал съветниците си на съвещание в двореца.
Първо действие
(Кралят и съветниците му седят около крива маса в залата на двореца и се почесват по главите)
Кралят (покашля се): „Уважаеми съветници, както всички добре знаете, в нашето кралство растат само криви краставици и круши. Поданиците ми идват при мен и ме питат какви са тези кръгли червени работи, които сънуват, и защо ги няма тук. И когато научат, че такива работи не съществуват, стават още по-умърлушени. Какво, смятате, че трябва да направим?“
Първи съветник:„Ами да вземем да изправим кривите краставици и кривите крушови дръвчета, Ваше Величество!“
Кралят:„Да ги изправим, ама как, Първи Съветнико? Земята ни ражда само такива!“
Втори Съветник: „Ако се опитаме да ги изправим, те ще се счупят на две по средата, а това не е решение. По-добре да кажем на хората, че кривите краставици и кривите круши всъщност са прави и да не ни досаждат повече с измислици и глупави въпроси.“
Трети Съветник: „Или просто да им забраним да говорят за неща, които не съществуват, Величествени Кралю. Така те сами ще престанат да вярват в сънищата си и ще се успокоят. А който настоява, че кръглите червени работи ги има, да бъде наказан най-строго!“
Кралят:„Ооо, това ми харесва! Писарю, издавам заповед – от днес всеки, който говори за несъществуващи неща, ще бъде обявяван за магьосник и ще бъде затварян в кривата кула на двореца!“
Второ действие
Разказвачът: По същото това време, когато Кралят издал заповед да не се говори за неща, които не съществуват, едно момче на име Димо сънувал от онези работи, за които никой не знаел какво са, но изглеждали безкрайно вкусно.
(На фона на птича песен) Присънило му се, че седи под кривата круша в двора на баба си Гинче и дядо Спас, където и в нощта на съня си прекарвал ваканцията си. Седял си Димо, а пред него, на зелена дръжка над земята, блестяло на слънцето нещо червено и кръгло. Димо се усмихнал, протегнал се да го докосне и сякаш отвътре го заляла топлина, а ръката му сама се плъзнала в пръстта под червеното нещо. Там Димовите пръсти намерили странен предмет и го измъкнали от земята.
Димо завъртял нещото в ръка. То било с големината и формата на идеално кръгла поничка. Димо не знаел какво е поничка, но понеже ние сме виждали и понички, и разни други работи, можем да опишем Димовата находка така, че да си я представим най-добре.
Предметът бил твърд като камъче и лъскаво кафяв. От светлината, която ту надничала през отрупаното с круши дърво, ту срамежливо се скривала зад някое листо, камъчето-поничка проблясвало сякаш е топящ се в тенджера на котлона шоколад. По продължението му от едната страна като леко издадени прешлени били наредени извити, тъмно лилави чертички, всяка следваща мъничко по-голяма от предходната, така щото напомняли на изображение на безжична мрежа или усилващо се ехо. А от другата страна на нещото драсканиците били разноцветни и разхвърляни като чорапите по пода на Димовата стая. Някои от тях дори присвятквали, за не-повече от секунда, или поне на него така му се струвало. Половината наподобявали йероглифи с малки шапчици отгоре, други били къдрави като макарони или просто не приличали на нищо друго на света. Ей такова нещо.
И понеже във времето и пространството на тези събития не били измислили Интернет, Димо не можел да снима картинките с телефона си и да се опита да намери някаква информация за произхода и значението им в Гугъл, например. Но така или иначе, нямаше да има нито едно попадение. Нищо, нищичко. Пълна нула. Защото…
Трето действие
(Звук от пожарна сирена)
Гласът на момиченцето Фей, силно разтревожен:„Не знам къде съм, не разбираш ли, компасът ми го няма! Нещо се случи, докато се спускахме надолу през Млечния път, люкът се отвори и той просто излетя навън. Изглежда сме кацнали аварийно на едно място с ужасно криви табели. Какво ще правя сега? Без компасът съм загубена!“
Компютърен глас:„Успокой се, Фей. Поеми си дълбоко въздух и преброй до десет. Погледни през илюминатора. Какво друго, освен криви табели, виждаш?“
Фей:„Ох… виждам къща с криви стени и крив покрив… И криво дърво отпред… О, и цяла нива с домати!“
Компютърният глас:„Тичай бързо, знаеш какво трябва да направиш, нали, мило момиче! Тичай! Тиичаай!“
Разказвачът:Този разговор се провел точно в седем часа сутринта на едно късно лятно утро на борда на летяща чиния от планетата Домат, която се намирала на два милиона светлинни години и в посока диаметрално противоположна на нашата Земя. Фей било името на доматянското момиченце – то се пишело с една буква от доматената азбука, но се произнасяло с тези три звука. То говорело с Кула, компютърният мозък на планетата Домат, който знаел и можел много неща.
Както и да е, всичко на планетата Домат било измислено и устроено по съвсем различен на познатия ни начин, така че би било просто невъзможно да се разкаже. И името на планетата се пишело с един нещо-като-знак, но на земен език се превеждало домат. Или не точно се превеждало, но звукът му така се разбирал. Ако някой доматянин срещнел землянин и изричал името на планетата си на собствения си език, тоест по Доматянски маниер, в съзнанието на човешкото същество веднага се появявала картинка на домат и той ясно чувал в ушите си именно тази дума. Което означавало, че те можели да говорят, но не така, както ние разбираме говоренето. По-точно е да се каже, че те владеели начин да общуват с всякакви извъндоматяни, така че да бъдат разбирани безпогрешно.
Доматяните рисували с мисли в умовете на събеседниците си и прочитали техните мисли. Те умеели също така разни други неща, които на нас биха ни се сторили просто невъзможни, или поне магически – като например да променят формата си, да лекуват окървавени колене с едно докосване или да прожектират светлинно шоу върху стената.
Доматяните се раждали във формата на малки лилави плазмени балони от други, по-големи лилави балони. Тези пък по-големи балони след раждането се превръщали в метални компаси, които постоянно висели във въздуха точно над главите на малките доматяни и издавали звуци, наподобяващи ту тътена на море, ту писъка на чайки ( тътен на море и писък на чайки). Компасите били нещо като индивидуално зарядно устройство и за домовете им – летящи чинии, и за самите доматяни. Подобно на зелените дръжки на доматите или сърцата на хората. Без тях лилавите плазмени същества не можели да летят, а те обичали това повече от всичко на света.
Четвърто действие
(Баба Гинче и дядо Спас шетат в кухнята си)
Дядо Спас: „Какво ли щеше да бъде, ако краставиците и крушите не бяха криви, а прави? Като тревата в ливадата… ех, че красота!“
Баба Гинче: „Не знам, но аз пък все сънувам едни такива кръгли, бляскаво червени неща, от които се усмихвам. Но те не съществували и не можем да говорим за тях (дълбока въздишка).
Пето действие
Разказвачът: На сутринта след онзи сън с кръглите червени неща Димо се събудил много по-рано, отколкото едно дете във ваканция би трябвало да се буди, пък било то и в Кралството на Кривите Неща. Кривият часовник с кривите краставичени стрелки на стената (тиктакане на часовник)показвал седем и пет. Момчето се облякло набързо и излязло на двора.
Димо:„А… ама какво е това?“
Разказвачът: Пред очите на момчето се разкрила невиждана досега гледка в прекрасно червен цвят. Дворът бил покрит с малки алени топки, точно като онези неща от съня на Димо и всички други хора в Кралството на Кривите Неща. Е, без Краля и съветниците му, които не сънували. За момент Димо се изплашил, докато в главата му не прозвучало нещо особено приятно…
Гласът на Фей: „Хей, здравей, кой си ти?“
Димо, сепнато: „Аз съм Димо…а ти, какво си ти? И как те чувам, като нямаш уста?“
Фей:„О, извинявай.“
Разказвачът: Фей се завъртяла във въздуха и след секунда пред момченцето стояло момиченце с огромни лилави очи и бяла коса почти до земята. То направило една крачка и с истински човешки глас казало:
„Аз съм Фей от планетата Домат от другата страна на Млечния Път. Ние, доматяните, живеем в корабите си, и честичко пътуваме из цялата галактика. И аз бях тръгнала на първото си пътешествие, но нещо се случи и от борда излетя компасът, без който не мога да летя. Той е малкото кръгло нещо, което си сънувал и от което са поникнали ето тези домати.“
Димо:„А ти откъде знаеш какво съм сънувал?“
Фей:„Ти ми каза. Прочетох го в мислите ти.“
Димо, с недоверчив тон:„Ама че работа. Вие, извънземните, сте много странни. А какво са домати и как така от твоя компас са поникнали тук?“
Фей:„Ооо, доматите са най-вкусното нещо на света. Нашата планета е галактически известна с тях. Още след първата хапка лицето ти получава усмивка. Те поникват от мънички семки, които се засаждат в земята, точно както вашите краставици и круши. Докато премигнеш и хоп! – от семчицата е станал домат. Всичко, ама абсолютно всичко на планетата Домат съдържа тези семчици, включително и компасът ми.“
Димо, бавно и замислено:„Сигурно нямаше да ти повярвам, ако не бях сънувал този така наречен ваш домат.
Разказвачът:и Димо се навел, откъснал един домат и отхапал от него.
Димо (премлясквайки, въодушевено):„Ммм, ама наистина е много вкусно… Бабо, дядо, елате да видите!“
Баба Гинче (с дядо Спас се появяват на прага на къщата): „Какво става, Димо? И кое е това момиче?“
Димо:„Това са домати. А момичето е Фей от планетата Домат.“
Дядо Спас:„Какво са това домати?“
Димо: „Най-вкусната храна на света, която освен това те усмихва, дядо.“
Дядо Спас:„Хм. Я дай да опитам… Ооо, ама това е чудесно. Има вкус на… има вкус на… краставица и круша едновременно! И гледай колко са много… Съседе, ела да опиташ едно чудо!“
Разказвачът:За броени минути съседите на баба Гинче и дядо Спас се събрали в двора им, похапнали домати и се смели за първи път в живота си. Мълвата за извънземните кръгли червени неща, и въобще за цялото това необичайно събитие, бързо стигнала до Краля и той наредил на служителите си да му доведат малката извънземна госпожица Фей.
Шесто действие
Кралят:„Вие, твърди се, сте поданица на планетата Домат. Не е ли редно веднага, щом кацнете на друго място, да се представите първо на владетеля му, госпожице Фей?“
Фей:„О, простете ми, Ваше Превъзходителство господин Кралю, но кацането ми на Земята дори не беше предвидено, поне не в самото начало на моето пътешествие през Галактиката. Корабът ми претърпя авария, компасът ми изхвърча през люка и изглежда е паднал на вашата територия.“
Кралят: „И ако добре съм разбрал, от този ваш компас са поникнали някакви зеленчуци, които Вие наричате домати?“
Фей: „Да, уважаеми Кралю. Само че от научна гледна точка доматите са плодове. Но ако ви харесва да ги наричате зеленчуци, аз не бих имала каквото и да е против.“
Кралят, ядосано:„Не искам да ги наричам нищо, госпожице. Вие разпространявате в моето кралство неща, които не съществуват! За мен сте опасна магьосница и затова трябва да бъдете арестувана и наказана. Стражи, заведете извънземната Фей в ареста! И ми донесете веднага този компас!“
(Тревожен барабанен звън)
Седмо действие:
Димо: „Моля Ви, Ваше Величество Кралю, опитайте само една хапка!“
Кралят: „Как да опитам нещо, което не съществува?“
Димо, настойчиво: „Съществува, Кралю, ето го пред очите Ви! Моля Ви, много Ви моля!“
Разказвачът: Кралят въздъхнал ето така (дълбока въздишка),поел домата от ръката на Димо, отхапал… и се усмихнал лекичко. После отхапал още веднъж и се усмихнал дори малко по-широко. После изял целия домат и се засмял с глас ето така (сърцат смях).
Кралят, смеейки се: „Ама… ама какво е това? И защо е толкова вкусно? И защо се смея?“
Дядо Спас: „Може би защото не всичко трябва да е криво, и доматите наистина съществуват. А това е много хубава новина.“
Кралят: „Вземете компасът, млади момко. Кой знае още какво може да ни покаже… “
Осмо действие
Разказвачът: Димо и Фей стояли в летящата й чиния и наблюдавали как компасът се върти и включва една по една многобройните лампички върху корпуса в командната зала. Помълчали малко, пък после Димо казал: „А какво ще стане, ако дойда с теб на твоята планета?“
Фей, въодушевено: „О, това ще бъде прекрасно. Може там пък да засадим от вашите вкусни краставици и круши. Сигурна съм, че на доматяните ще им се понравят точно толкова, колкото вашата Земя хареса нашите доматите.“
Разказвачът: От двора на къщата, седнали на сянка под кривата круша, баба Гинче и дядо Спас наблюдавали летящата чиния.
Дядо Спас: „Така ли започна всичко, Гинче?“
Баба Гинче, усмихнато: „Да, точно така се случи. Компасът винаги ни намира“.
Край.